Блогът на Райна :: Сравнение

За едни това ще бъде сравнение на духовния път на две различни човешки същества, за други пък философски размисъл, но каквото и да си избере човек си е за него. Ще дам 2 примера върху това, което много пъти съм разсъждавала, а именно човешките съдби, ако въобще някой ги кове... Едно момиче с двама родители, с доста добро финансово положение, което наистина може да има всичко, когато си поиска, приема за тежка съдба факта, че днес е дошло на училище с такси, взело си е цигари, хапнало е пило е сокчета и на обед няма с какво да се прибере, а живее точно на 2 километра от училище. Пуши последната цигара и се тръшка с какво ще се прибере и как може майка и да е дала само 10 лева. Говоря за човек, който е на 18 години и вече би трябвало отдавна да е разбрал житейския си път, да е мислил и разсъждавал многократно и да е добивал опит, защото съм сигурна, че дори този човек ... е преминавал през наистина трудни моменти, в които би трябвало да са осъзнати много ценности и да е направен вече някакъв вид извод за потребности и излишък. Друго момиче също с двама родители, с нормално финансово положение, което обаче за да притежава нещо се замисля всеки път дали го заслужава или не, отделен е вече въпросът дали родителите могат да си го позволят. Всеки ден се спуска по един много стръмен път. За да бъде по – подробно ще поточня, че това момиче от малко куца, защото се ражда така, че едното му краче е малко по – късо от другото. След 5 или 6 сериозни операции ефектът се подобрява, но не до толкова, че да се изглади напълно. Приело е начинът си на живот всеки ден слиза и се качва по баира без да дава обяснения на никого и да споделя колко труден живот има. Давам един безкрайно прост и обикновен пример, по света има толкова човешки съдби, че цял живот да ги описвам пак ще пропусна милиони други. Но този пример все пак не кара ли всеки да се запита за истинските потребности и ценности в живота. Независимо с какво е нужно да се примириш и добиеш като опит в своя живот, трябва да си вземаш точните поуки. Достигам до извода че за всеки човек, неговият проблем е най – важен и сериозен. За този свой извод ще дам още един пример. Дете в детската градина например, което днес не е слушало и е било наказано от госпожата. Съответно неговият родител, който днес е имал сериозен проблем в работата също по негова вина и за това са му отрязали от заплатата. Детето ще сподели своя проблем, ще изслуша и този на родителя. В съзнанието си то ще разбере горе – долу защото все пак е с ограничени възможности и още опознава света, не е наясно със сериозността на проблема на своя родител. Все пак детето ще се съсредоточи върху своят проблем и за него ще си остане по – сериозен. Не винаги е така де, говоря относително. Родителя ще чуе проблема на детето си, тайничко ще се засмее, че за него проблем означава да бъде наказано за 2 минути, защото е било непослушно. Но ще се върне пак в мислите си, какво ще прави от сега нататък, защо е станало така и т.н.

Нагоре