Прочети повече на: http://www.novini.bg/news/308528-%D0%B8%D0%B7%D1%80%D0%BE%D0%B4-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%BE-%D0%BA%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B5-%D0%B2-%D1%85%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%80%D1%8F.html

Тази статия ме провокира да изразя мнение, отностно властта на хората върху животните. Макар на някой това да му прозвучи смешно и глупаво, защото не става въпрос за ИСТИНСКО престъпление, на мен никак не ми се струва толкова елементарно и нормално. Това е властта върху животните.

                Въпросът тук, както и в почти всички проблеми заобикалящи съвременния човек и неговото съществуване, е именно изградената позиция и гледна точка в обществото. Тук не става въпрос само за възпитание и морал, а също така и за осъзнати ценности, които могат да се придобият и от самия живот, без намесата на родителите или близките. КАК, за  един човек е редно да бие куче, по средата на пътя, и с втория и третия си замах, той да осъзнава какво върши ,независимо от обзелия го гняв, но въпреки всичко да продължава, защото явно това му носи удоволствие и най – вече го кара да ВЛАСТВА?  Но с какво един човек, е по велик, от едно куче? Тук хората ще ми отговорят, че ние разсъждаваме, анализираме, изразяваме мнение и общуваме, докъто животните не могат да мислят и да говорят. Това е клише повтаряно с години, върху базата на което, се постъпва толкова зверски от страна на хората, явно за да се докаже, че все пак, има анализ и някакъв вид разсъждение.

Това ли ни прави велики егоисти и цялостни конформисти, че сме по – умствено развити? Това ли е доказателството за нашите привилегии и нашите действия? Чрез насилие и нараняване въобще върху друго ЖИВО същество, ние не ставаме нито по – добри, нито по – умни, нито пък осъзнаваме нещо. Ако човек осъзнае къде е грешката му, а тя е в порасналото му его, тогава ще прозре истината за разбирателството и синхрона на природата. Това са неписани норми, които страшно много хора не изпълняват, за сметка на тях, те показват на света, колко жестоки сме всъщност ние хората и как тази алчност за власт е представена отново, в една малка случка за едно пребито до смърт кученце.  Ние се отнасяме с пренебрежение и строгост към животинките, които живеят с нас от край време, както управляващите ни властват над нас. Въпреки, че пак малко или много можем да изразим мнение.

                Човек в днешно време извършва по – големи грехове дори от средновековието. Ако сега за нас е страшно да си представим как жив човек, гори и пищи на клада, то не е ли същото по сила как невинни хора биват обезглавявани в 21 век? За толкова години, трябва да се докаже, че имаме развитие като хора населяващи Земята, а не че сме в застой и извършваме същите, дори по – отвратителни зверства от преди 600 години. Всяко престъпление върху животно или човек или каквото и да било, ТРЯБВАДА БЪДЕ НАКАЗВАНО! За да се спазва някакъв ред. Нали за това имаме закони, нали за това малко или много се стискаме, защото сме ограничени и нямаме пълна свобода на действията. Но защо моралните норми се прекрачват и  дори се плюе на тях?

                Изводът ми е, че е нужно нещо като превъзпитание у хората и следователно в обществото. Нужно е развитие и все по – голямо внимание на децата, които един ден, могат да променят много от това, което ние съсипваме. Има живот и без агресия, има живот и без насилие, преди всичко НЕКА БЪДЕМ ХОРА!