под нежното синьо небе ,

долавя се звук на звънчета

от изпълнено с живот сърце.

Зелен удивителен рай

сакяш гальовно пърха с криле,

в покоя на своя безкрай

показва се усмивка на лице.

Вятър си играе с облак вековен,

люшкат се цветя все едно танцуват,

а отговорът – с играта им е сходен

те неми са, но виждат и чуват.

Сърцето се закача за щастливия миг,

щом чуе техния приподен гък,

превърнат в мелодичен вик

готов да потуши душувния недъг.