ако не беше усещал студ?

Щеше ли да знаеш какво е самотата,

ако вечно присъстваше до някой друг?

А щеше ли да знаеш, истината какво означава,

ако някой винаги ти казваше лъжи?

А съвестта какви чувства призовава,

ако сърцето ти например тъжи?

Щеше ли да знаеш за болката,

ако беше само чел за нея в книги?

Щеше ли да използваш прошката,

за развързване на душевните вериги?

Щеше ли достойнство ти да притежаваш,

ако винаги бе център на унижения?

А щеше ли всичко с имена да назоваваш,

ако нямаше в развитието си малки подобрения?

А щеше ли да знаеш, какво е да обичаш,

ако бе възпитан с омраза, смятайки я за правилна?

Щеше ли доброто, вечно да отричаш,

смятайки че истината е неистина и крадена?

Ако бе научен да вярваш и мислиш,

че красотата е грозна ...

щеше ли някога да си дадеш сметка и осмислиш,

че такава душа е изгубена и празна?

Какви сме без нашите чувства?

Какво щяхме да знаем тогава?

Просто мъгла, която върху телата се спуска,

ни спомен, ни дело щеше да остава.