защо не ми дадеш от теб?

Нима това е грешно,

животът ми във болка е проклет.

Скарай се, на мрачните ми спомени,

които спят дълбоко в мен.

Изгони ги, те са тъй безсрамни и оголени,

от самотата те лежат във плен.

О щастие,  защо не те познавам?

Само чувала съм, че те има.

Името ти просто назовавам,

докът мракът от душата ми си взима.

Протягам за пореден път ръка ...

и тя те чака нейде в черния простор,

но стои си тя студена и в тъга,

а на фон се смее демоничен хор.

Твоят враг, остана ми верен,

върви зад мен, а сякаш ме води.

И с противен поглед вперен,

влиза в мен и рови.